Древен Египет е една от най-славните цивилизации в историята. Египет обаче е завладяван няколко пъти от някои от най-известните древни империи в света. Всяка от гореспоменатите империи е оставила своя отпечатък върху Египет и е добавила чужди влияния към хилядолетната култура на Египет.
Според нашия исторически доклад; Но от своя страна богатството и престижът на Египет също позволиха на завоевателите да увеличат още повече силата си и да повлияят на събитията в целия древен свят.
Хиксоси: първите чуждестранни владетели на древен Египет
До края на процъфтяващото Средно царство египетските фараони са управлявали в продължение на хиляди години. Вторият междинен период обаче видя упадъка на мощта на Египет поради чумата и воюващите династии. В развитието, причинено от тези проблеми, първите чуждестранни владетели на Египет се появяват приблизително през 1650 г. пр. н. е. и формират 15-та династия, която е известна като Хиксосите.
Според по-късни египетски учени като Манетон през 3-ти век пр.н.е., хиксосите са били кръвожадни чужди нашественици, които са поели контрол над Египет. Тази гледна точка беше приета, докато нови открития в средата на 20-ти век не я промениха.
Днес учените смятат, че хиксосите са мигрирали в Египет векове преди възхода на 15-та династия. Тези имигранти вероятно са дошли от части на Леванта в Западна Азия и повечето от тях са били ханаанци.
„Хиксос“ е гръцка дума, произлизаща от египетската фраза „heka khasut“ и означава „владетели на чужди земи“. С разпадането на местните египетски династии хиксосите постепенно поемат контрола над Долен Египет (Северен Египет). Основната им мощна база е била съсредоточена около град Аварис (днешен Тел ал-Дабаа) и източната делта на Нил.
Бронзова глава на брадва, около 1981 г. до 1550 г. пр.н.е
Въпреки усилията на по-късните египетски династии да ги демонизират, хиксосите са били невероятно влиятелни. Те въведоха няколко технически нововъведения, вероятно включително колесницата, сложните лъкове и подобния на ятаган меч.
Около 1580 г. пр. н. е. местната 17-та династия се появява в Тива в Горен Египет (Южен Египет). Двадесет години по-късно фараонът Секененре Тау се опитал да унищожи хиксосите, но загубил живота си в битка. Синовете му Камусе и Ахмсе I продължават борбата на баща си.
Въпреки че Камозе умира няколко години на власт, Ахмес I успява да победи и изгони хиксосите около 1550 г. пр.н.е. Ахмсе I обединява Египет и основава 18-та династия и започва периода на Новото царство.
Империята на Куш: Отмъщението на Египет
Статуя на фараона Тахарка, 690 до 664 г. пр.н.е. М.
По време на Новото царство Египет завладява няколко съседни кралства и се разширява значително. Много фараони, като Тутмос III, започват кампании срещу Нубия, процъфтяваща южна цивилизация, известна още като Кралство Куш.
Въпреки че египтяните завладяват голяма част от Нубе, регионът процъфтява. Нубе притежаваше ценни стоки като злато, абанос, слонова кост и коне. Потокът от тези луксозни стоки направи Египет по-богат. Египтяните също построиха няколко храма на своите богове в Нубе. Тутмос III дори построява голям храмов комплекс, посветен на Амон на днешния връх Баркал в град Напата.
Мощта на Египет обаче постепенно намалява след краха на бронзовата епоха през 12 век пр.н.е. Този спад достига своя връх с началото на Третия междинен период през 1077 г. пр.н.е. Когато Египет отново се разпадна, Нубе започна да разширява влиянието си.
През 8-ми век пр. н. е. цар на Куш на име Каща успял мирно да поеме контрола над Горен Египет. Неговият син и приемник обаче, Пийе, възприема съвсем различен подход. Приблизително през 728 г. пр.н.е., след около двадесет години управление, Пийе предприема поход и атакува Долен Египет.
Глава на владетел Куши, около 716-702 г. пр.н.е
Междувременно фараоните от 24-та династия, които контролираха Долен Египет, се съюзиха с други владетели на делтата на Нил, за да устоят на нарастващото влияние на нубите. Пийе отговори, като победи тези вождове и контролира делтата на Нил, установявайки Двадесет и петата династия. Въпреки това Долен Египет все още до голяма степен се управлява от неговия съперник Танахет I.
След смъртта на Пийе, неговият син, Шабака, започва нова кампания за доминиране на Египет, а синът на Тафанхет побеждава Бакнренф. След победата си Шабака управлява нова империя Куш, която контролира както Египет, така и Нубе от новата си столица в Мемфис. Въпреки това, фараоните на Куш скоро привлякоха нежеланото внимание на една от най-мощните империи на древния свят, асирийската.
Асирийците: най-яростните завоеватели на Египет
Релеф на асирийски войник, транспортиращ пленници с лодка, около 668-627 г. пр.н.е.
Като консолидират властта на фараоните от 25-та династия над Египет, те се опитват да разширят влиянието си и в други региони. През 701 г. пр. н. е. Тахарка, нубийски принц, повежда армия, за да помогне на крал Езекия от Палестина срещу асирийските сили, които обсаждат Йерусалим. Асирийците бяха отблъснати, но Египет си създаде опасен враг.
Тахарка станал фараон през 690 г. пр.н.е. и управлявал процъфтяваща империя. Той възстанови и разшири храмовете и паметниците на Египет, особено храма Карнак. Под управлението на Тахерка културите на Египет и Куш стават по-преплетени.
Междувременно Асархадон, царят на Асирия, организира силите си и атакува Египет през 674 г. пр.н.е. Въпреки скъпата кампания, Тахарка побеждава Асархадун и нанася голяма загуба на Асирия. Но Асархадон се събра отново през 671 г. пр.н.е. и атакува с по-голяма сила. Този път асирийците спечелиха и поеха контрола над Мемфис и по-голямата част от Долен Египет. Тахарка избягал на юг, но семейството му било арестувано и заточено в Асирия.
Тахарка превзе Мемфис през 669 г. пр. н. е. и предизвика бунтове в Долен Египет. След смъртта на Асархадон през следващата година неговият син Ашурбанипал побеждава египтяните през 667 г. пр.н.е. и принуждава Тахарка да се оттегли в Тива. Ашурбанипал разграбва няколко града, докато Нехо I не назначава владетеля на Саис за асирийски васал.
Бюст на саитски крал, вероятно Постемик I, около 664-610 г. пр.н.е.
След смъртта на Тахарка през 664 г. пр.н.е. неговият син Тантамани продължава да се съпротивлява на асирийците. В една от кампаниите на Тантамани Нехо I е убит, а синът му Псамтик I се оттегля в Асирия. Тантмани си върна по-голямата част от Египет. Въпреки това Ашурбанипал и асирийците се завръщат с голяма армия, подкрепена от постсемитски сили.
Двете армии се сблъскаха на север от Мемфис и асирийците спечелиха полето. Тази битка на практика сложи край на контрола на Нуб над Египет. След това Ашурбанипал води брутално разграбване на Тива, разграбвайки града и прогонвайки много от неговите граждани. Псаметик I основава 26-та династия и най-накрая обединява отново Египет около 656 г. пр.н.е.
Ахеменидски Иран: първата суперсила на Египет
Варовикова глава на ахеменидски ирански гвардеец, около 486-475 г. пр.н.е
Иранската империя на Ахеменидите е била една от истинските суперсили на древния свят. От 550 г. пр. н. е. персите под командването на Кир Велики напредват бързо и завладяват много области на Западна Азия, включително Вавилон. След смъртта на Кир неговият син Камбиз II иска да завладее богатите земи на Египет.
След обединението на Египет при Псаметик I и падането на Асирийската империя през 609 г. пр.н.е., фараоните от 26-та династия отново започват да се разширяват към Близкия изток. За новосъздадената Ахеменидска империя това беше потенциална заплаха.
През 525 г. пр. н. е. Камбоджа ангажира египтяните в битката при Пелузиум. Камбоджа нанася тежко поражение на противниците си, преди да обсади и превземе Мемфис. Последният фараон от двадесет и шестата династия, Псаметик III, е арестуван и заточен в Суза само след шест месеца управление.
След незабавната си победа Камбоджа става първият фараон от 27-ма династия. Египет е включен в империята като сатрапия (или губернаторство) със столица Мемфис. Камбоджа след три години управление, през 522 г. сл. Хр. М. починал. Не след дълго няколко провинции се разбунтували в цялата империя, включително Египет. Въпреки това, новият цар на Иран, Дарий Велики, тръгна към Египет и бързо сложи край на въстанието.
Восъчен цилиндричен печат на Дарий Велики, около 6-ти до 5-ти век пр.н.е.
Египет процъфтява при Дарий, който покровителства много египетски храмове и дори завършва канал близо до съвременен Суец. След царуването на Дарий, Египет въстана срещу няколко ахеменидски царе, включително сина на Дарий Ксеркс I.
През 404 г. пр. н. е. голямо въстание кара иранците да загубят контрол над Египет за около 60 години. По това време Египет е управляван от три местни династии. Последната от тях, 30-та династия, най-накрая е превзета от Ардешир III през 343 г. пр.н.е. Персите управляват Египет по време на 31-вата династия до падането на империята на Ахеменидите, малко повече от десетилетие по-късно.
Македонската империя на Александър и Египет на Птолемеите
Гравюра на фара на Александрия, от Филип Гал
След като са били доминиращата сила в Западна Азия в продължение на векове, иранците са изправени пред ново предизвикателство с пристигането на Александър Велики. На двадесетгодишна възраст Александър събира своята македонска армия и тръгва да завладее могъщата Ахеменидска империя.
До 332 г. пр. н. е. Александър побеждава персите два пъти в битката при Граник и Исус. След бруталната обсада на Тир Александър се отправя на юг и влиза в Египет. Вместо страховит завоевател, египтяните виждат Александър като освободител, който може да свали персите. Наистина, ахеменидският управител Мазасис бързо предаде Египет на Александър.
Докато Александър завладява страни от цяла Азия, той основава нов град, кръстен на себе си: Александрия. Той също реформира данъчната система и възстановява или посвещава нови храмове на египетските богове. След това той отишъл до известния храм в Сива, където свещеникът заявил, че е син на египетския бог Амон.
Александър остава в Египет само една година, преди да бъде преследван от Дарий III, крал на Персия. След като спечели битката при Гогамела, Александър пое контрола над Персийската империя, но никога не се върна в Египет и умря през 323 г. пр.н.е. Той умря във Вавилон.
Златна монета на Птолемей I, около 305 до 284 г. пр.н.е
След смъртта на Александър, неговите генерали, известни още като диадохите, се бият помежду си за контрола над огромната му нова империя. По време на този хаос Птолемей I поема контрола над Египет и създава династията на Птолемеите през 305 г. пр.н.е.
Птолемей избира Александрия за своя нова столица и се провъзгласява за фараон. Той също залови тялото на Александър на път за Македония и го погреба в Александрия (вероятно за да легитимира претенциите си като най-великия наследник на Александър).
Птолемеевият Египет постепенно се превръща в едно от водещите наследници в света. Въпреки това, след повече от 250 години, друга нова империя най-накрая замени Птолемеите като господари на Египет.
Римската империя: Последните завоеватели на древен Египет
Среща на Антоний и Клеопатра, от Джовани Батиста Тиеполо, 1745-1747
По време на управлението на Птолемей XII около 80 г. пр. н. е. Египет е сянка на предишната си слава. Когато Птолемей XII умира през 51 г. пр.н.е., той е наследен от десетгодишния си син Птолемей XII и дъщеря му Клеопатра VII. Въпреки това, няколко могъщи придворни служители заточиха Клеопатра и поеха контрола над Птолемей XIII, като потопиха Египет в гражданска война.
Отвъд Средиземно море друга гражданска война погълна Римската република. След победата на Юлий Цезар в битката при Фарсал, съперникът му Помпей Магнус избяга в Египет. Помпей обаче е убит от служители на Птолемеите, което кара Цезар да се съюзи с Клеопатра. След поредица от битки в Александрия, Цезар и Клеопатра побеждават силите на Птолемей през 47 г. пр.н.е.
След убийството на Цезар през 44 г. пр. н. е., неговият приемник Октавиан и бившият му съюзник Марк Антоний участват в собствена гражданска война. За пореден път Клеопатра изигра важна роля, като застана на страната на Марк Антоний и се омъжи за него. Но флотата на Октавиан унищожава флота на Антоний и Клеопатра в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е.
След последвалата битка при Александрия Антоний и Клеопатра се самоубиват и Октавиан поема контрола над Египет. Когато Октавиан се провъзгласява за император Август през 27 г. пр.н.е., Египет става една от най-важните провинции на Римската империя. Въпреки че Рим контролира Египет в продължение на векове, това не винаги е било лесно.
Последният поглед на Зенобия към Палмира, от Хърбърт Дж. Шмалц, 1888 г
По време на кризата от трети век няколко източни провинции на Рим се разбунтуват и образуват империята на Палмира под ръководството на кралица Зенобия. През 269 г. сл. н. е. армията на Зенобия нахлува в Египет и поема контрола. Въпреки това римляните отново завладяват Египет през 272 г. сл. н. е. под ръководството на император Аврелиан.
Докато Западната Римска империя се разпада през 476 г. сл. Хр., Египет остава под контрола на Източната Римска империя. През 618 г. сл. н. е. Египет е бил окупиран от съперничещата Сасанидска империя за десет години, преди да падне обратно под властта на римляните. Последната атака обаче идва през 641 г. сл. Хр., когато мюсюлманите превземат Египет.
